Този израз съм го чувал десетки пъти от устата на различни мои работодатели, колеги, съдружници, а понякога го чувам и от моята уста.
 
           Рекламните канали вече са задръстени от реклама. Рекламата ни преследва на всяка крачка и се опитва да влезе в съзнанието, подсъзнанието, и дори подподсъзнанието, или до мозъка на костите. Ето и видовете реклама и медии, които са ми писнали и "мразя":
1) Любимото прекъсване на интересен филм по средата на репликата в най-ключовия момент от филма. Не познавам човек, който да не отиде до тоалетната през тези минути за реклама.
2) Дебелите и хубави скъпи списания, които са изпълнение с липса на съдържание, но пък са пълни с реклама.
3) Говорящите радиа, в чиито рекламни блокове слушаме четенето на телефонен и адресен указател на фирми.
4) Задръстените интернет сайтове от реклами, които за да отвориш една страница, чакаш да се заредят 5000 банера. 
5) Пощата ми претъпкана с абсолютно безмислен СПАМ, на който НИКОГА не обръщам внимание.
6) Улиците с десетки хиляди табели, транспаранти, светещи надписи, билбордове на тротоара, които трябва да заобикаляш, за да минеш.
7) Телефонния терор от известни и неизвестни компании и медии, които директно се опитват да ти продадат нещо, без да се интересуват дали имаш нужда от него.
8) Нахалниците, които идват в офиса и дома, за да продават всякакви боклуци, карти, намаления, увеличения, бонуси и промоции.

   Според мен за да не загине рекламата, трябва да еволюира, и да спре да се НАТРАПВА. Надявам се с този блог да съм засегнал някой, иначе за какво съм го написал?
   И накрая за да не излезе, че мразя всяка реклама - Пийте Кока Кола!

  


             Интелектуалното пиратство е един от глобалните проблеми на новия век, засягащ милиони хора по света. Освен загубите за милиарди долари за производителите на софтуер, музика, филми, игри, пиратството засяга и творците, дизайнерите, певците, актьорите и всички останали, които по някакъв начин участват в процеса на създаване на интелектуален продукт. Но този проблем има две страни. От едната страна са ощетените създатели и разпространители на интелектуални продукти, а от другата страна е множеството потребители на тези продукти, които биха си плащали за тях, ако получат подходяща маркетингова оферта за това. Решаването на проблема с пиратството се оказва непосилно за правоохранителните органи, особено с появата на торент технологията, която позволява мигновен трансфер на информация от един компютър до друг във всяка точка на планетата. Не може до всеки компютър да се сложи полицай, който да следи кой какво тегли от интернет. Решаванате на проблема с интелектуалното пиратство е повече във възможносттие на маркетинга,  отколкото на законодателството и правоохранителните органи. Или след като „тоягата” не помага, време е да се предложи „моркова”.
Сърцето на проблема – това е свободното и нектролируемо разпространение на интелектуални продукти, без това да се заплаща на техните автори и компаниите, притежаващи авторските права. Никой човек, институция, държава, или държави не могат да спрат тази тенденция силово, с наказателни и ограничителни мерки. Колкото по-бързо осъзнаят това хората, борещи се срещу пиратството, толкова по-бързо ще се пристъпи към същинското решаване на проблема. Ето няколко предложения за решаването на проблема с пиратството в различните сектори на интелектуалните продукти.  Маркетингови предложения за пиратството.        1)      Софтуерно пиратство – има една шега, че ако го нямаше пиратството Бил Гейтс нямаше да е милиардер, а трилионер. Безпорно компанията, която понася най-големи щети от пиратството е Майкрософт. Основните загуби на компанията са от Китай, Русия, Източна Европа, Индия. Много други софтуерни компании също търпят загуби от ползването и разпространението на нелицензирани копия. Предложение – безплатно разпространение на софтуер от компанията производител, но със платена подръжка и сервиз и обновяване (нямам нищо против звучната дума ъпдейт). По този начин повечето потребители на пиратски копия ще видят изгодата в ползването на легални копия, тъй като при пиратските, никой не гарантира сервиз и подръжка. Компанията производител ще намали еднократните си продажби, но ще увеличи в пъти постоянния абонамент за сервиз и подръжка. Пиратстването на софтуер ще стане нерентабилно и безмислено.     2)      Компютърни и видео игри – парадокс в България е че от десетина години 3-4 списания за компютърни игри се продават общо в над 20 000 тираж , докато продажбите на лицензирани компютърни игри са в размер на статистическата грешка. Дори един познат американец разказваше как идвал от САЩ, за да си купува на килограм игри от пл. Славейков, които после продавал там с 1000% печалба. Предложение – Дистрибуторите на компютърни игри да намалят цените, за да реализират по-голям оборот, да предлагат екстри, които не могат да бъдат намерени, или качени в торент сайтовете – фланелки с героите от игрите, томболи с награди, създаване на фен клубове на най-популярните игри. Създаване на постоянна, лоялна аудитория.

  3)      Кино и видео индустрия – Много хитови заглавия излизат в торентите преди, или по време на премиерата им по кината. Но въпреки, че това има отрицателен ефект върху приходите, той не е толкова голям. Разпространението на филмите в торентите създава нов вид кинокритика, който съсипва слабите и посредствени филми и те наистина отчитат по-слаби продажби. От друга страна, качествените филми, които получават добри отзиви, не търпят загуби. Едно е да гледаш Звездни войни на компютър, друго е на голям екран. Предложение – интернет доставчиците да калкулират в цените си авторските права на филмовите компании и да предоставят достъп на клиентите си до големи бази данни легални филми. Филмовите компании ще получават отчисления от теглените филми по заглавия и ще имат отлична обратна връзка какво се гледа и какво не.   Музикална индустрия - музикалната индустрия също търпи огромни загуби, особено след като се появи формата MP3, който позволява аудио записи да се цифровизират и прехвърлят в интернет. Много от големите музикални компании претърпяха огромни загуби и все по-бавно се съвземат. Продажбите на албуми и сингли, така както ги познавахме, няма да съществуват дълго. От друга страна изпълнителите печелят от концерти, рекламни кампании, участия, частни партита. В България групи като „Каризма” и „Ъпсурт” станаха популярни и любими на аудиторията без да продават музиката си. Те печелят от участията си. Истинските загуби остават за звукозаписните и издателски компании, които взимат лъвския дял от продажбите на музика. Техните загуби са причинени от техническото им изоставане от тенденциите. Музиката вече не се разпространява на плочи, магнетофонни ленти, касети, или дискове. Тя се разпространява мигновено до всяка точка на планетата с едно кликване. Разпространителите на музика вече нямат контрол върху разпространението на музика. Предложение – пускане безплатно разпространението на музика в интернет от страна на издателските компании. Печалбите им могат да идват от комисионни за участията и концертите на изпълнителите. Продажби на фен артикули – тениски, плакати, комисионни за рекламни кампании. По този начин концертния живот ще се оживи, а музиката ще се популяризира със скоростта на светлината. 
 
        Пиратсвото е световна тенденция, която все повече ще се разраства. Дали то ще бъде преодоляно зависи най-вече от създателите и разпространителите на интелектуални продукти, а не от съд, прокуратура, НСБОП, Червената армия, или някоя висша сила. Още повече, че в дългосрочен период, пиратството може да бъде легализирано. В Швеция бе създадена партия на пиратите, които дори влязоха в парламента. Нищо чудно примера да бъде последван в световен мащаб и тогава нещата могат да се обърнат. Затова създателите и разпространителите на интелектуални продукти трябва да преосмислят бизнес стратегиите си.            Изборът е или да си на гребена на вълната, или да се удавиш.